Потъвам в градското жужене,
сливам се със тротоарите.
А в сърцето дъждовно ромолене,
руши кротко барикадите.
И очите са на четири,
а сетивата ми настръхват. 
Помнят те телата вплетени,
а въздишките ти в мен полъхват.
Живея дните огледално,
вкопчила се в новата си роля.
Кога превърнах се в банална,
за да бъда само нечия опора?
И питам се хиляди въпроси,
докато оглеждам всеки непознат.
Къде си, как си и с кого си,
оставила ли съм следа във твоя свят?
Не знам дали отново ще те срещна,
извъртяха се толкова лета.
Но искам пак да бъда грешна,
изритала във ъгъла баналността.