Денят изгасва в очите уморени
душата ляга в кътче тясно
и сънува поредните несподелени

 Потъвам в градското жужене,
сливам се със тротоарите.
А в сърцето дъждовно ромолене,

В очите ти януари тихо плаче,
а ръцете ти късат пеперуди
Сърцето ти, досущ като сираче

 Помня как всяка твоя клетка
ме желаеше
Помня как отдадох се

Искам и ще пиша за теб.
Не те бях чакала, макар и да те бях мечтала.
Появи се по средата на поредната житейска буря, тихо се настани и зачака търпеливо. Да те усетя, да те видя, да осъзная, да проумея, да те приема, да те заобичам. Да почу...

Гледаме се с тебе
изчаквателно
Коя каква стъпка

Десет.
Къде съм?
Дъждът трополи навън

Синьото на очите ми няма да те улови,
казах, целувайки те през смях
Не се плаши от уроки, не се кръсти

Прибра се ангелът от рая
Метна си нехайно той крилата
на закачалката позната,

Вали...
като в онези нощи
и в онези дни,

Love is like a shelter
Brings me through the storm
Life is full of anger

Запалка във мрака
поредна цигара
Дим в дробовете